понеделник, 21 април 2014 г.

Пещера "Моровица"

Моровица е името на пещера, която се намира близо до село Гложене, недалеч от град Тетевен. Моровица е една от големите български пещери. Общата дължина на пещерата е 3,25 километра, а дълбочината и е 150 м. Пещерата е изключително интересна, тъй като в нея са установени много от видовете прилепи, които се срещат в България.В пещерата са открити предмети, които са останали от първобитните хора. Находките се съхраняват в историческия музей в Тетевен. Етимологията на нейното наименование е свързана с поверието, че е била обитавана от зъл дух, който умъртвявал , „морял” влезлите във вътрешността и хора. Началото на проучването на пещерата е поставено от любознателния гложенски учител Йото Динов. През 1910 г. в нейното преддверие той намерил зъб от пещерна мечка и информирал за тази находка директора на Тетевенската прогимназия Койчев. Скоро след това двамата направили сондажи и открили глинени съдове, оръдия от кремък, кости и рога. Преценявайки тяхната ценност за историческата наука и необходимостта от по - нататъшното компетентно изследване на пещерата от специалист - археолог, Койчев се обърнал към професор Рафаел Попов. Подпомаган от Йото Динов, Рафаел Попов направил разкопки в пещерата през 1912 г. През 1955 г. нови разкопки направил археологът Николай Джамбазов. Намерените находки показват, че освен през късния палеолит пещерата е била обитавана и през неолита (новокаменната епоха) и през енеолита (каменно - медната епоха).  

неделя, 20 април 2014 г.

Крушунският водопад

Крушунският водопад е водопад в северна България, близо до село Крушуна, Община Летница. Водопадът се намира на 34 км от град Ловеч. Крушунският водопад е известен за своята живописност. Водопадът е образуван от множество карстови тераси. Има пътека, която води до пещерата, от която водопадът извира. В района има още два по-малки водопада, и единият от тях се казва Малката Маара.   До водопада може да се стигне изключително лесно. След като се стигне до площада на село Крушуна, трябва да се завие на надясно и не след дълго се стига до място, удобно за паркиране. По добре оформена пътека се стига и до самия водопад, където има изградени мостове, позволяващи на туристите да се полюбуват на природната красота.   Покрай водопада е изградена екопътека, която дава възможност да се види без проблем цялата система от водопади.   През 13-14 в. на това място се е намирала и Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазените скални ниши и килии. 

Тракийска крепост "Вишеград"

Тракийската крепост при село Вишеград се намира северно от с.Вишеград (5км югоизточно от гр.Кърджали) и до нея се стига по коларски път.   Името на крепостта име славянски произход и означава "висок град", име давано на крепости и в други славянски държави, а сред местното население е известна с топонима Хисар Юстю /Горна Крепост/.   Крепостта е разположена е на остър връх, наречен „Каменен харман“. От изток, юг и запад местността е достъпна само на отделни места. Северната страна е защитена със стена, която има дъговидна форма, разширена в западния край. При разкопките, които са правени тук през 1971 - 1974 година е разчистена крепостната стена и вътрешността на крепостта. Стената е дебела приблизително 2 метра и е висока около метър. Зидана с необработени камъни споени с калов разтвор, като на места фугите са запълнени с малки камъчета и пръст. Входът към крепостта се намира в най-източния край, той е широк около 2 метра. На няколко места във вътрешността са открити подове на землянки и основи на пещи. При разкопките са намерени още хромели, фрагменти от глинени съдове, железни оръдия на труда и оръжия. Най-ранните материали са от прехода между бронзовата и старожелязната епоха. Предполага се, че животът е продължил и през Античността и Средновековието.   Наблизо има намерени още 17 тракийски надгробни могили.

Манастир "Седемте престола"

Седемте престола“ e православен манастир от Софийска епархия, намиращ се в Стара планина, на границата на Софийска и Врачанска област. По-точно описание: манастирът е в красивата долина на сравнително малката река Габровница, на пътя от гара Елисейна в Искърското дефиле към село Осеновлаг, Софийска област, в полите на връх Издремец (1492 m). Официалното му име е “Света Богородица”. Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта, има печат целогодишно. Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел.   Манастирът е по-известен с нехрамовото си име „Седемте престола“, заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Със сигурност манастирът е съществувал през XVI в.   Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале, малко останки от което (части от каменна стена) и днес могат се видят след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.   Друго предание говори, че в турско манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище.   В манастира е пребивавал и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава.   "Седемте престола" се намира на 86 км от София и това го прави популярна дестинация за разходка през уикенда за жителите на столицата.   Манастирът е достъпен за автомобили по тесен асфалтиран път от гара Елисейна в Искърското дефиле. Гара Елисейна е спирка по маршрута на пътническите влакове, отстояща на 42 км от София и на 10-12 км от манастира. Всяка вечер до манастира отива автобус, който прави връзка с един от пристигащите влакове.   Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905-1958 г.) в двора зад черквата.

Гложенски манастир

Гложенският манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ се намира в близост до село Гложене, община Тетевен, Област Ловеч, на 12 км от град Тетевен. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец. Основан е в началото на XIII век, през 1224 година и реконструиран през XV—XVI век. Легендата разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георги Глож, който е основал и дал името и на село Гложене. През XVIII век Гложенският манастир е една от средищните културни точки на България. В пределите на манастира се е укривал Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес.   В Гложенски манастир се намира музеят на Васил Друмев, по това време митрополит на Търновската епархия, с църковното име Климент. Той произнася проповед против католицизма, защитавайки православието. Това достига до католика Княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893 година митрополит Климент e осъден на “вечно” заточение в Гложенския манастир. Заточението му завършва едва с падането на правителството на Стефан Стамболов.   В манастира е изложено копие на старинната икона „Свети Георги Победоносец“, донесена от Глож при заселването му в местността. Оригиналът на иконата се съхранява в Ловчанската митрополия.   Понастоящем манастирът е действащ паметник на културата и е част от Ловчанската епархия.   Вероятно това е българският манастир с най-просторна и красива панорама, която се вижда от самия манастир.   До манастира има шосеен път. От автомагистрала "Хемус" се излиза при Ябланица, минава се през центъра на града, продължава се към село Малък извор. От Малък извор до манастира пътят е тесен, но с нов асфалт, разминаването на насрещно-движещи се леки коли е възможно само на определени места. Пътят е добре маркиран с табели на всички разклони. Автобуси преминават трудно. Пред манастира има два паркинга с обръщало за автобуси.   След предварително обаждане и в определени периоди на годината - манастирът може да даде подслон на до двайсетина поклонници и посетители, които приемат да спазват манастирските правила. 

Дяволския мост

Дяволският мост (на турски: Şeytan Köprüsü) е средновековен мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино и на 4 километра източно от с. Гълъбово (община Баните).   Мостът е построен през 1515-1518 година от строителя уста Димитър от село (днес град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа.   Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.